Много ми е приятно да се срещна днес с Вас. Аз израснах във ферма, в западната част на графството Сент-Луис. През 50-те години ние започнахме да развъждаме крави за месо. Ако сте запознати с развъждането на домашни животни, то сигурно знаете, че единственият начин да се спечелят пари в селското стопанство - това е да отгледате свой собствен фураж. В мелницата за нас смилаха царевица, боб и сено, добавяйки и множество витамини и минерали. Така ние приготвяхме храна за животните. След 6 месеца вече можехме да предложим тези крави на пазара. Ние ги подбирахме и оставяхме най-добрите за себе си. И кое е интересното, правейки това за кравите, ние самите не приемахме никакви витамини и минерали, а бяхме млади и искахме да доживеем сто години без никакви болести и неразположения. Това много ме вълнуваше и аз попитах баща си: "Татко, кажи ми защо не правиш за нас същото, което правиш и за тези крави?" Тогава баща ми ми подари мъдра мисъл: "Помълчи, момче, ти си длъжен да цениш това, че ежедневно ядеш пресни продукти от фермата. Надявам се, че разбираш това?" Аз, разбира се, не продължих да досаждам, защото не исках да се лиша от обяд или вечеря. След това постъпих в селскостопанско училище и, получавайки научна степен, станах специалист по животновъдство, полски култури и почвознание. След това заминах за две години в Африка. Там ми се отдаде да осъществя своята детска мечта - да работя с Маур Паркинс. Много от Вас го помнят от книгите му. Това е велик човек. След две години получих телеграма с покана да работя в зоопарка в Сент-Луис. Националният институт на здравето отдели за зоопарка издръжка в размер от 78 млн. $, а на тях им беше нужен ветеринар, който да прави аутопсии на животните, умрели от естествена смърт в зоопарка. Аз се съгласих, пристигнах, но, разбира се, ми се наложи да правя аутопсии на животни, умрели не само в този зоопарк, а и в зоопарка в Брукуолдс, Чикаго, Ню Йорк и т.н. В моите задължения влизаха не само аутопсиите на животните, починали от естествена смърт, но и да откривам и наблюдавам тези, които са свръхчувствителни към замърсената околна среда, защото в началото на 60-те години никой нищо не знаеше за екологичните проблеми и катастрофи. И така, изследвайки причините за смъртта на хора и животни, аз проведох 17 500 аутопсии, и ето до какво заключение стигнах: "Всяко животно и човек, умрели от естествена смърт - умират от непълноценно хранене, т.е. дефицит на хранителни вещества."
Резултатите от химическите и биохимическите анализи показват с документална точност, че естествената смърт настъпва от неправилно хранене. Това така ме порази, че аз се върнах към историята с кравите.
Написах 75 статии и трудове, 8 учебника заедно с други автори и самостоятелно - 1 книга. Тя се продаваше за 140$ на студенти - медици. Печатаха ме в 1 700 вестника и списания, участвах в телевизионни предавания и къде ли не.
Но тогава, през 60-те години, моите трудове относно храненето малко вълнуваха някого. Какво ми оставаше да направя? Наложи се да се върна към ученето и да стана лекар, а това ми позволи да използвам тези знания за храненето, които получих във ветеринарното училище. Не е чудно, но това проработи. Прекарах 15 години в Торкмунд, щата Орегон, занимавайки се с обикновена лекарска практика. А сега искам да споделя своите знания и изводи, получени за тези 10-12 години. И ако вие отнесете от тук едва 10% от това, което ще чуете, вие ще се предпазите от много неприятности, страдания, ще спестите много пари и ще удължите с много години своя живот.
Вие няма да постигнете това, т.е. да получите тези допълнителни години живот, да достигнете своя генетичен потенциал просто така, без някакви усилия от ваша страна.
Сега искам да ви кажа главното.
Генетичният потенциал на продължителност на живота е 120-140 години!
В наше време можем да преброим едва 5 народности, чиито представители доживяват до 120-140 години - на Изток, в Тибет и в Западен Китай. Тези хора са описани още през 1964г. от Джеймс Хилтън, който е написал книгата "Загубен хоризонт." Най-старият човек, съгласно описаните там данни, въпреки, че допускам, че има някакво преувеличаване, бил доктор Ли от Китай, роден в Тибет. Когато бил на 150 години, получил от императорското китайско правителство особен сертификат, който потвърждавал, че той действително е на 150 години, а се е родил през 1677г. Когато навършил 200 години, той получил втора грамота. Документ свидетелства, че той е умрял на 256 години. През 1933г. когато умрял, за него е писано в "Ню Йорк Таймс", "Лондон Таймс", където всичко е достатъчно добре потвърдено с документи. Може би е бил на 200 години, а не на 256. В източен Пакистан е живяла група хора, които са наричани "богази". Тези хора са известни, като дълголетни. Те са живели по 120-140 години. В бившия Съветски Съюз, грузинците употребяващи киселомлечни продукти, живеят до 120 години. Арменци, абхазци, азербайджанци, доживяват прекрасно запазени до 120-140 години.
През 1973г. в януарския брой на "Нешънъл Джиографик", беше поместена специална статия за хора, които са доживели 100 и повече години. Тези материали са придружени с прекрасни илюстрации, с които се слави това списание. Запомнил съм три от многото фотографии. На едната има жена на 136 години. Тя седи в кресло, пуши кубинска пура, пие водка и взема участие във вечеринка. Тя прекрасно се весели, без да е прикована на легло в старчески дом, без да е нужно да отделя по 2 000$ от сметката си. Тя се наслаждаваше на живота за своите 136 години. На другата фотография бяха снимани две съпружески двойки, празнуващи своите 100 и 115 годишнини от своите сватби. На третата фотография беше мъж, сърбащ чай в планините на Армения, слушащ малък транзистор. Според записаното в неговия акт за раждане - рождената му дата, кръщелното, записите, дадени от неговите деца, той е на 167 години. По това време той беше най-старият човек на планетата.
В западното полукълбо индианците "волкобанди" и знаменитите жители на Еквадор, живеещи в Андите в югоизточно Перу се славят със своето дълголетие, а също така и известни племена в Титикака и Мачу Пикчу. Представителите на най-старото племе край Титикака живеят 120 години. Американката Маргарет Пич от щата Вирджиния е в книгата на рекордите на Гинес, като най-старата американка, която умряла на 115 години от недостатъчно хранене. По-точно тя умряла от усложнения след падане. Кой от вас ще каже от какво е починала? Правилно, от ошипяване. Жената умряла от дефицит на калций в организма. Тя не е имала сърдечно-съдова недостатъчност, рак, диабет. Тя починала три седмици след падането, тъй като в организма й не достигал калций. Дъщеря й казала нещо много интересно, че преди смъртта си, Маргарет Пич е имала желание за сладко. Това заболяване е известно под името "Пайк". Ще говорим за него по-късно. Обикновено, ако много се увличате по шоколад или сладки, това означава, че във вашия организъм не достига хром и ванадий.
В една от страните на Третия свят - Нигерия, вождът на племето Баус, умрял на 126 години. На погребението, една от жените му се похвалила, че когато мъжът й умрял всички зъби били негови, а това е признак, че и другите му органи са изпълнявали функциите си както трябва.
Един мъж от Сирия умрял на 133 години през 1993г. Той влязъл в книгата на Гинес, не защото бил на 133 години, много доживяват до тази възраст, и не защото на 80 годишна възраст се оженил за четвърти път, а защото е станал баща на 9 деца. Ако пресметнете, че за всяко дете трябват 9 месеца плюс година за кърмене и година между всяко дете, ще получите, че този герой - производител е станал баща и след 100 годишна възраст. Ето защо е влязъл в книгата на рекордите на Гинес.
Така че не се отчайвайте, и за вас има надежда!

За да прочетете цялата статия, моля, регистрирайте се в нашия сайт!